Македонският въпрос

 ... Както се полага в та­кива случаи, подир акта се заредиха размени на делегации, между които Македония посе­ти и една група писатели - за Стружките вечери на поезията. А знайно е, поезията върви с виното. След поетичните рецитали следваха юнашки почерпки, както и вечните дискусии. 3а това имат ли или нямат на­шите народи общо минало. По време на една от тях съседът ми по стол сподели следна­та любопитна версия за така наречения „ма­кедонски въпрос”.

„АКО ПИТАШ МЕНЕ, БРАТ, овой вопрос по-арно да го не зафащаме. Ако пък тол­кова сакаш,  ке ти разкажам моята концепция или както се кажува „интимната страна” на вопросот. Та, според тоа, еве как седи работата - ние како държава имаме горе-долу два милиона и пол население. От тиа, осемсто иляди са албанци - толку ги водиме официелно, па они може да са и повеке. Tуpu и двеста иляди турци - официелно. Тури оше и гагузи, власи, а и румани, цинцари и каракачани и ова население, нашето си, македонско­то, ке излезе - я има, я нема - окол милион. И малце отгоре, айде! А от милионот ке се найдат едно сто иляди интелигенция, таквия що сме и ние самите с тебе. И гледай сега во що е работата: я сум началник на некоя си организация. Другиьот е секретар на Дружеството на македонските писатели. Третиот е заменик-министар, четвъртиот е министар, петиот, шестиот и така на вамо, до стотниот, са пратеници (народни пред­ставители); па следуват подир них амбасадорите (посланниците), професорите, ака­демиците, директорите, генералните ди­ректори и т. н., и т. н. Е, глей сега шо  ке биде, да речеме, овой дека е секретар на Дружеството на писателите, ако ние сме кай Бугарията. Ке го именуват секретар на регионалната формация, коя нема да биде даже кай софийската, а кай горноджумайската. Ме разбираш? ... Оня де е директор овде, у Ско­пие, ке биде директор на регионалната фор­мация, коя нема да се води кай софийската, а пак кай горноджумайската. Ме сваташ? (Схващаш ли?) Па потоа (после) нема да има­ме амбасадори, заменик-министри, минист­ри, дипломати, генерали … Е, защо ни е то­гава оваа работа, майката! Речи ми.”

Не му отговорих онази вечер, но се замис­лих. В съзнанието ми се извъртяха всичките години на войни, битки, четнически тегли­ла, братоубийства, пролята кръв, бежански страдания и безумни прения. Оказваше се, в крайна сметка, че желязната логика на „ма­кедонския въпрос" е в неговата „интимна страна” …

===================================

Не зная дали съм го разбрал правилно, защото текста беше фотокопие и е възможно да има грешки ...